Плюят  в душата ви, забиват нож в гърба ви, а

Плюят  в душата ви, забиват нож в гърба ви, а вие все простите и прощавате…

Колко пъти можете да простите на обичан човек?

Майка Тереза ​​казва: „ Само любовта не е задоволителна за мощен фамилен съюз. Трябва да се научиш да прощаваш… “

Гледайки статистиката на разводите, очевидно ние не знаем по какъв начин да прощаваме.

Или може би е за положително? Има неща, за които не можем да си затворим очите. И колкото по-бързо се разделят изцяло несъответствуващи един за различен хора, толкоз по-добре.

Но има и такива съюзи, от които не е толкоз елементарно да се измъкнем и да забравим връзката като неприятен сън. Майка и щерка, татко и наследник. Баби и дядовци и техните внуци. Сестри и братя. Кръвта вода не става, не можеш да отхвърлиш околните си. Трябва да изграждате взаимоотношения.

По малкия екран демонстрират сериал, в който героинята прости всичко на най-малката си щерка. Тя деградира, държи се жестоко с майка си. И тя прости и прости всичко. Публиката се чуди какво ще се случи? Но към този момент няма светлина.

Дъщерята споделя: „ Ако ми забраниш нещо, в никакъв случай повече няма да ме видиш “.

Какво би трябвало да направи една майка следователно?

Младежкият абсолютизъм може да се преживее.

Но даже в връзките на възрастните не всичко е толкоз безпрепятствено, колкото бихме желали. Сатирикът сподели: „ Мъдростта не постоянно идва с възрастта. Понякога възрастта идва сама. “

55-годишната щерка на 83-годишната ми съседка е възпитана като кралица и аристократка и каквото пораснало, пораснало. Не цени и не почита майка си, вика й по всевъзможен мотив. След това и при двамата налягането скача по този начин, че се постанова да се вика кола за спешна помощ.

Тогава старата жена ме пита: за какво ми предизвиква това?

И няма отговор, тъй като цялостен живот се е стремила да бъде добра майка. Нищо за себе си, най-хубавото парче е за дъщерята. Не е разчитала на такава напреднала възраст. Може би тя е отгледала страшилище. Или може би животът ни прави такива.

И по този начин тя за следващ път пита: „ Защо ми го предизвиква? ”, а аз мълча и си мисля, че тя не става за нищо, а всички живеещи в тази къща имаме добър урок по какъв начин да НЕ се държим. Колко непоносимо наподобява сходно държание в профил.

Арабската мъдрост споделя:

„ Ще прощаваш на обичания човек, до момента в който не го намразиш. “

Съвсем неотдавна прочетох тази фраза и разбрах, че в безкрайната амнистия няма излаз, няма резултат под формата на връзка, полирана до идеално положение. Има единствено мрак, задънена улица и воня.

Плюят ти в душата и те удрят в гърба, а ти прощаваш и прощаваш.

Не правете по този начин. Трябва да си тръгнете. Дори и от най-близките.

На 83 години това е мъчно постижимо. Понякога е по-добре да живееш с такава щерка, в сравнение с напълно самичък. Но има и дребен колорит: тази баба трансферира цялото имущество на щерка си, даде й юздите да управлява живота й в нейни ръце. И тя усеща цялостната си безотговорност.

Или може би недвижимите парцели нямат нищо общо с това. Всичко е въпрос на темперамент.

Но има единствено един извод: би трябвало да избягвате всяка поробваща взаимозависимост от другите: морална, финансова, физическа.

Трябва да си оставите място за маневриране, в противоположен случай няма да ви остане нищо друго с изключение на да простите на индивида това, което не може да бъде простено …

Еконет